България се нуждае от политика на нулева толерантност към расизма и омразата
България се нуждае от политика на нулева толерантност към расизма и омразата
Расистките прояви по време на футболната среща България – Англия в понеделник се превърнаха в международна новина и освен обида към гостуващите футболисти, нанесоха и сериозна щета на образа на нашата страна.
Ние, неправителствените организации, подписали Меморандум за сътрудничество и партньорство в борбата с езика на омразата и дискриминацията в българското общество, призоваваме България да приеме политика за нулева толерантност към подобни грозни и опасни прояви.
Неслучайно, избрахме Деня на спасението на българските евреи – 10 март, за да се присъединим към меморандума, иницииран от Организацията на евреите в България “Шалом” и Фондация “Глас”. Смятаме, че това е моделът, който българското общество трябва да пази и към който да се стреми, без същевременно да си затваря очите за нелицеприятните истини. Милиони българи се почувстваха засрамени от поведението на група екстремисти, хиляди сънародници в чужбина бяха подложени на унижението да коментират с колегите си случилото се.
Расизмът, дискриминацията, езикът на омразата обаче не са изолирано явление, а са системен проблем на българското общество. Както свидетелства и Амнести Интернешънъл, българските власти не разследват ефективно престъпленията от омраза. Борбата с посочените явления изисква безкомпромисни действия и ние подкрепяме призива на Българския хелзинкски комитет за разработване на стратегия за борба с расизма, ксенофобията и хомофобията в спорта.
На мнение сме, че нулева толерантност към проявите на расизъм, омраза и дискриминация трябва да се прилага във всички сфери – особено важни са медиите и образованието, разбира се и спортът, увличащ големи групи хора. Неслучайно от години световната и европейската футболна федерация са се ангажирали с дългосрочна програма за изкореняване на расизма. За съжаление, нямаме усещането, че тази кампания е получила реална подкрепа и разбиране в Българския футболен съюз. По-скоро на нея се гледа като на нещо привнесено отвън, като на проблем, който не ни засяга.
Политика на нулева толерантност към расизма би означавала българските футболисти да прекратят играта още при първите расистки скандирания на собствените им привърженици, а не да се налага това да правят обидените гости. Точно родните футболисти са онези, които могат да повлияят на феновете. Неслучайно най-големите звезди на световния футбол са ангажирани в борбата срещу расизма. Нулева толерантност към расизма би означавала безкомпромисна реакция от спортните журналисти на стадиона, а не присмех и омаловажаване, за което свидетелстваха британски издания. Нулева толерантност към расизма означава незабавна реакция от страна на длъжностните лица, както и от Българската национална телевизия, която има правата да предава футболна среща, но по никакъв начин не бива да допуска да се превръща в канал за разпространение на език на омразата. Необходима е и адекватна реакция от институциите, които отдавна отказват да разпознаят проблема с расизма, който не е мнение, а е престъпление.
Не на последно място – нулева толерантност към расизма изключва каквито и да било форми на сътрудничество с крайнодесни политически формации. За съжаление, подобни формации са част от управляващата коалиция и задават обществения дискурс, нанасяйки тежки и трудно поправими вреди на образа на България – като модерна и толерантна страна.
Подписали:
Асоциация на европейските журналисти – България
Организация на евреите в България “Шалом”
Централен Израелтянски Духовен Съвет
Организация на приятелите на Израел в България “Негев”
Маргиналия
Фондация GLAS
Национална асоциация за приемна грижа
Ресурсен център фондация Билитис
Фондация „Майко мила“
БлуЛинк – Мрежа за гражданско действие
Фондация „Софийска платформа”
Фондация “Сошъл Фючър” – JAMBA