Основни изводи от проучване по ключови ЛГБТИ+ теми в България

Резултати от национално представително проучване на общественото мнение по ключови права на ЛГБТИ хората 2021 г показаха:

1. Мнозинството българи заявяват неутрално или позитивно отношение към реално или потенциално съществуващи ЛГБТИ хора в техния кръг от познати, съседи, колеги и роднини. Близо половината (49%) заявяват, че се отнасят или биха се отнасяли към тях като към всички останали – не според сексуалната ориентация, а според човешките им качества. Още 13% заявяват, че биха се отнасяли към ЛГБТИ хората с по-голямо внимание в сравнение с останалите, тъй като те често са обект на нападки и обиди.
2. Също така, мнозинството избиратели не отхвърлят възможността да подкрепят на парламентарните избори партия с позитивно отношение към правата на ЛГБТИ хората. Над една трета (35%) биха подкрепили такава партия, ако позициите й по други важни въпроси съвпадат с техните, а още 6% заявяват, че биха я подкрепили безусловно.
3. Нагласите към правата на ЛГБТИ хората остават предимно позитивни само на абстрактно ниво. Мнозинството от българите изразяват негативно отношение към конкретни права на ЛГБТИ хората, засягащи тяхната физическа сигурност и семеен живот.
4. Негативните мнения са най-ясно изразени по отношение на регламентирането на родителските права и на двамата партньори в еднополовите двойки. Близо 6 от 10 българи (59%) се обявяват изцяло или по-скоро против такава регламентация в българското законодателство, докато изразяващите позитивно или предимно позитивно становище са 22%.
5. Регламентирането на еднополовите партньорства в българското законодателство също среща ясно изразена съпротива. Негативно или предимно негативно становище изразяват 57% от запитаните, а позитивно или предимно позитивно – 27%.
6. Аналогични негативни нагласи среща и правото на регистрираните в други страни от ЕС еднополови двойки да транспонират своите права и в България. Близо 55% заявят предимно или изцяло негативно становище към това право, докато предимно или изцяло позитивно отношение демонстрират 28%.
7. Включването на сексуалната ориентация и половата идентичност като утежняващи обстоятелства при извършването на престъпления от омраза, наред с раса, етнос и религия, също среща предимно негативни нагласи. Въпреки че съставляват под половината от респондентите, хората с изцяло или предимно негативно отношение по този въпрос съставляват най-голям относителен дял (41%), на фона на 27% изразяващи изцяло или предимно негативно отношение. Близо една трета от респондентите, обаче (33%) не са в състояние да предоставят мнение по този въпрос, което свидетелства за необходимостта от подходящо информиране на обществеността и разбираем език на отправяните послания.